Вторият език е всеки език, научен след майчиния. Някои езици, наречени още допълнителни, се използват главно като втори език, или lingua francas (ит. смесен език от няколко езика, жаргон).
Много е възможно първия език, който един човек използва да не е доминиращият. Доминирашият е този, който той използва най-често или просто му е по-удобен. Например по статистически данни от преброяването на населението на Канада, се установява, че първия език, (като такъв който се учи в детството и все още се говори) може да се изгуби, като се замества от друг, който се използва по-интензивно. Този процес е познат като езиково изхабяване. Може да се получи при малки деца, които се преместват със или без семействата си(поради емиграция или интернационално осиновяване), към чужда езикова среда.
СЪДЪРЖАНИЕ
- Възраст
- Прилики и разлики между първия и втория език
1. бързина
2. нива
3. поправка
4. задълбочаване в знанието
5. успех
- теории за вникване във втория език
- вижте още
ВЪЗРАСТ
Според някои проучвания, определящата разлика между първия и втория език е възрастта, на която той е научен от човека. Например лингвистът Ерик Ленеберг казва, че вторият език е този, който човекът е придобил след пубертета. В повечето случаи нивото на усвояване на втория език никога не достига това на първия.
Друго нещо, което Хилтенстам (1992) открива при усвояване на втория език е, че децата между 6 и 7години най-добре и най-лесно възприемат втория език и дори могат да достигнат много високо ниво (т. е. да станат двуезични). След тази възраст, учениците могат да достигнат ниво почти много високо, с някои малки грешки, а при първия им език ще се появят достатъчно грешки, които да ги разграничат от групата, владееща перфектно първия език. Точно тази невъзможност за достигане на високо ниво на владеене на езика се свързва с период наречен „години на атака”. „Годините между 6 и 8 са много важни за разграничаване между майчиния и втория език. Точно това е периода в който е най-подходящо децата да учат втория си език най-интензивно и най-често” (Хилтенстам 1992 стр. 364).
По-късно Хилтенстам и Ейбрахамсън (2003) определят похдодящата според тях възраст за стартиране на втория език и водят спор, в който се дискутира, че след детската възраст изучаването на език става все по-трудно. Освен това изброяват случаи, в които втория език е възприет на много високо ниво и то от по-възрастни хора.
Прилики и разлики между първи и втори език
Бързина
Изучаването на чужд език може да бъде много дълъг период, може дори да продължи цял живот за някои. Въпреки упоритите усилия на хората, вторият езика никога няма да стане като майчиния, но с повече практика може да се постигне доста добър напредък. Децата около 5 годишна възраст владеят собствения си майчин език в по-малка степен, с изключение на граматиката и няколко граматични структури.
Нива
Изучаването на втори език преминава през няколко систематични нива. Доказано е, че основните звуци, граматика, фрази на отрицанието и въпросителните изречения могат да се развият в процеса на обучение по втори език. Това развитие е независимо от реда в който става, или мястото, където се намира ученикът (в класната стая или на улицата). Може да се прилага по-комплексно на по-голяма група от ученици (от различни езикови групи).
Това е подобно на нивата на развитие през които минават бебетата, за да научат майчиния си език: гукане (гугугугу), граматика (мляко), отричане (не искам да играя), въпросителни изречения (къде отива тя?) и т. н.
Поправка
Коригирането на грешки няма пряко влияние върху изучаването на втори език. Инструкциите могат да повлияят на стандарта на обучение, но нивата остават същите. Младежите и възрастните хора, които знаят правилата учат по-бързо, от тези които не ги знаят. При първия език, децата не се влияят от систематичните поправки. Още повече, тези които имат ограничен досег с езика, продължават развитието си на първия – майчин език.
Задълбочаване на знанието
Учениците по първи или втори език усвояват нещо, което е много повече от учебния материал, на който са били обучени. С други думи, цялото е повече от съставните му части. Учениците могат да се изразяват правилно, използвайки точните фрази, изречения, и въпроси, които никога досега не са виждали или чували.
Успех
Успехът в изучаване на езика може да се измери по два начина: възможност и качество. Учениците, които учат първия си език ще се изявят добре и по двата параграфа. Пределно ясно е, че тези ученици ще научат много добре езика и, с няколко изключения ще са напълно успешни.
Тези, обаче, които учат втори език нямат гаранция че ще се справят добре. За някои ученици цялото обучение може да „заседне” на едно граматическо ниво и да не потръгне оттам нататък. (Езиковото „засядане” се получава, когато езиковите грешки станат постоянно явление. Виж Canale & Swain (1980), Johnson (1992), Selinker (1972), и Selinker and Lamendella (1978)). Разликата между учениците може да бъде значителна. Накрая, както може да се предположи, учениците които изучават втори език много рядко достигат отлично ниво на владеене на езика.
| Прилики и разлики между първи и втори език | ||
| X | Е2 | Е1 |
| Скорост | Много бавно | Бързи добри постижения |
| Нива | Систематични нива на развитие | Систематични нива на развитие |
| Поправка на грешки | Няма пряко отражение | Не се включва |
| Задълбоченост на знанието | Над нивото на вложеното (като учебен материал) | Над нивото на вложеното (като учебен материал) |
| Успех (1) | Не е незибежно (възможно „засядане”*) | неизбежно |
| Успех (2) | Рядко напълно успешно | успешно |
Теории за вникване във втория език
Разликата между вникването в един език и неговото научаване, прави Стивън Крашен (1982), като част от неговата Мониторна Теория. Според него, възприемането на езика е съвсем естествен процес, докато ученето е съзнателен такъв. В миналото учениците е трябвало да практикуват в естествени комуникативни ситуации. В по-късен етап, коригирането на грешките представлява граматически правила, изолирани от естествения език. Не всички ученици по втори език, обаче, се съгласяват с това разграничение. По-подробното проучване на втория език е разгърнато във Възприемането на втори език, или ВВЕ.
Изследванията на ВВЕ, се фокусират върху развитието на знанието и приложението на езиковото знание върху деца и възрастни, които знаят поне един език. Друго твърдение, което присъства там е, че възприемането на втори език може да помогне на работещите в сферата на образованието да достигнат по-реалистични цели за образователните програми на двата чуждоезикови курса и възприемането на главните езици, от децата и възрастните в малцинствата.
ВВЕ е вдъхновена от лингвистичните и психологически теории. Една от доминиращите лингвистични теорий, която развива и оформя тази част от мозъка, в която се съдържа вроденото, естествено знание. Много психологически теории, от друга страна определят тези когнитивни механизми, които са отговорни за по-високото езиково обучение.
В педагогиката, много често се прави разграничение между „втори език” и ”чужд език”, който се учи в район, където този език не е официален разговорен език. Спорен въпрос е дали английският език, говорен в Индия, Пакистан, Скандинавските страни, и Нидерландия, да бъде приет за втори официален език, тъй като се говори от много хора и се изучава от най-ранна детска възраст. Той се говори свободно в тези страни, а в северна Азия е официален език в съдилищата и правителството.
Същото може да се каже за френския език в Арабските Емирства, с изключение на Либия. Там френският език не е официален. Същото става и в френскоговорящата част на Африка, като Mauritania и Mauritius – там френският е официален език. В бившите съветски страни, като Узбекистан, Киргизтан и Казахстан, руският език може да се приеме като втори говорим език.
английският език В Китай, може да се каже, че английският език е чуждестранен, защото няма необходимите характеристики като: исторически връзки, медии, възможности за използване, подобна граматика и подобна азбука. Въпреки това Египет, както повечето арабски страни са били Британски колонии, там също английският е чужд език.
Френският език е чужд също и за Румъния и Молдова. Това е така, въпреки че румънския и френския език са романски групи (за разлика от английският и китайският, които са от две различни езикови групи).
Румъния и Молдова са единствените страни в света, където румънският е официален език на федерално ниво.
Вижте още:
- Компютърно езиково обучение
- Преподаване и обучение на английски език
- Първи език
- Чуждоезиковите влияния върху английския език
- Майчин език
- Езиково „изхабяване”
- Езиково обучение
- Езиков трансфер
- Многоезичието
- Обучение по втори език
