Немскоговорящите страни членки на Европейския съюз (включително Хърватия, Швейцария, Турция и някои по-малки държави членки). Немският език (като официален, или не толкова официален език) се говори в немалко страни в западна е централна Европа (т. нар. Deutscher Sprachraum). Държавите в тези райони често пъти са наричани немскоговорящи страни, немскоговоряща зона и респективно немскоговоряща Европа (тук не се включват презокеанските територии, които говорят немски език). Заедно с англоговорящата част от Европа, скандинавските и датските страни, немскоговорящата част от Европа формират една германска европа.
Германският език е роден език за около 90-95 милиона души в Европа (по данни от 2004г.), или 13,3% от всички европейци, се класира на второ място за най-говорен роден език в Европа след руския, и преди френския (66.5 милиона френскоговорящи) и английския (64,2 милиона англоговорящи през 2004).
Европейските страни, в които най-много се употребява немския език са: Германия (95%, 78.3 милиона), Австрия (89%, 7.4 милиона), Швейцария (64%, 4.6 милиона), Люксембург (0.48 милиона) и Лихтенщайн (0.03 милиона).
Официални членове на немското езиково семейство
Австрия, Германия, Швейцария
DACH
D-A-CH или DACH е акроним, който се използва за представянето на доминиращите части на немскоговорящия регион. Буквите в тази абревиатура са взаимствани от официалните съкращения в свидетелствата за правоуправление на МПС за страните:
Германия (D за Deutschland)
Австрия
Швейцария (СН от Confoederatio Helvetica)
"Dach" също така е и немската дума за „покрив” и се използва от лингвистите под термина Dachsprache (от рода на немския език), където връзката със стандартния немски е спорна заради някои негови диалекти, особено в Швейцария и Австрия.
Понякога този термин се разширява до D-A-CH-Li, включвайки последните две букви от Лихтенщайн, който също попада в тази група.
DACH също така е и името на т. нар. Interreg IIIA проект, който има за цел размиването на езиковите граници в тези страни.
Официален статус
Официално езиково мнозинство
Отчасти официално езиково малцинство
Без официален статус
Лихтенщайн
**Дания – главно в Шлесвиг-Холстейн
Трентино – Алто адиге в Италия
**Чехия
Унгария (Danube Swabians)
Румъния (Трансилвания и Банат Свабианс)
*Германия (в допълнение със Sorbian, Frisian, и Danish)
Австрия (в допълнение със словенски, хърватски, и унгарски)
Люксембург (в допълнение с френски и люксембургски, като втория се определя като силен немски диалект)
Немският е официален език за:
Лихтенщайн
Немският е един от главните езици в страните:
Германия (освен местните Sorbian, Frisian, и Danish)
Австрия (освен местните словенски, хърватски и унгарски)
Люксембург (освен френски и люксембургски, като втория се определя като силен немски диалект)
Швейцария (освен френския, италианския и румънски)
Немският е второстепенен в страни като:
Белгия (в допълнение с датски и френски)
Немският е с от части официален статус в страните:
Немският се определя за малцинствен език в страните:
Чехия
Унгария (Danube Swabians)
Румъния (Transylvania и Banat Swabians)
Немскоговорящи малцинства без официалент статус
Основни статии: немският като малцинствен език и немската миграция
Голям брой немскоговорящи малцинства, без официален статус:
Полша (особено в Opole Voivodeship)
Франция (Alsace и Lorraine)
Италия Südtirol
Латвия
Естония
Русия
Сърбия (най-вече Vojvodina)
Босна и Херцеговина
Немскоговорящи малцинства, без официален статус:
Литва
Хърватия
Словакия
Словения
Украйна
В следствие от туризма и задомените пришълци в някои райони около Средиземно море (като Балеарските острови) имат малки немскоговорящи общества.
Немският като чужд език
Веднъж станал lingua franca (универсален език) в централна, източна и южна Европа, остава един от най-популярните чужди езици в Европа. 32% от гражданите на Европейския съюз – 15 държави членки твърдят, че могат да комуникират на немски език (като роден или като втори език)
Всичко това е придружено с широкото разпространение на немска телевизия по кабел или сателит. Владеенето на немски език е на най-високо ниво в Нидерландия и Дания, където коренните жители говорят език много близък до немския, като по този начин за тях е много по-лесно да научат немския език. По същия начин стоят нещата и в Словения, поради вековните политически и културни взаимоотношения с немскоговорящи райони. Тези фактори са предпоставка за лесното развитие и познания на немския език и в страни като Швеция, Белгия, (подобни коренни езици) Чехия, Словакия, Унгария, Полша и Хърватия (исторически взаимоотношения).
Немският е третият най-преподаван чужд език в света, включително и в САЩ, а в Европа е вторият най-говорен чужд език. Той е един от официалните езици в Европейския съюз и един от трите работни езици на европейската комисия, наред с английския и френския.
Изучаването на немски език като чужд се разработва и промотира от Института Гьоте, чиято главна задача е разпространението на немския език по целия свят. С този институт работи и немската рекламна агенция Deutsche Welle, която предлага много и разнообразни онлайн курсове по немски език.
Култура
Повече информация: немска езикова култура
Немскоговорящи личности включително композитори (Бах, Моцарт, Бетховен, Менделсон, Малер и Шьонберг), лирическа поезия и литература (Валтер, Гьоте, Братя Грим, Шилер, Хайне, Брехт или Томас Ман), научна философия (Алберт Магнус, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Хайдигер, Витгенщайн, Адорно).
Тези култури са доста различни, като резултат от разнообразната история на немскоговорящия народ. Немскоговорящия свят се състои от независими региони (Лихтенщайн), от по-големи конфедерации (като Римската империя, Прусия и др. ), политически убединения (като Бохемия) или политически щати (Германия, Австрия и др. )
Немският език, станал веднъж универсален използван език в централна, источна и южна Европа, остава един от най-популярните чужди езици, предподавани по цял свят и в Европа той е втория по популярност след английския.
Показват се публикациите с етикет език. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет език. Показване на всички публикации
вторник, 11 август 2009 г.
неделя, 12 юли 2009 г.
Акцентно редуциране (Как да намалим чуждия акцент когато изучаваме английски език)
Редуцирането на акцента, известно още като модифициране на акцента, е систематичен подход, който се използва най-често при изучаването на нов език. Това е процес на изучаване на звуковата система (фонологията) на език или диалект. Методологията включва няколко стъпки, които включват идентифициране на отклоненията в речта на човек от тази, която желае да употребява (неща като произношение, модел на речта и речевите склонности). Това става чрез промяна в начина, по който се използва устата, зъбите и езика при формиране на гласните и съгласните звуци, модифицирайки интонацията, ударението и дори ритъма на говорене.
Използайки този метод хората, които изучават втори език могат да променят речта си, към много по-близко звучене с акцента на определена група хора, като по този начин се улеснява комуникацията му с тях.
Видове акцентно редуциране
Съществуват два вида редуциране на акцента, които се преподават: обучение, насочено повече към телевизионните реклами, където е нужно хората да говорят по-обикновено и да звучат както говорят обикновените хора, дори и с лек акцент; другия вид обучение се употребява главно от бизнесмени и важни хора, и е насочено към минимизиране на акцента и употребата на неподходящи изрази в спонтанната реч. Важността на тези два вида е значителна, защото дори и някои възрастни да могат да употребяват някои заучени думи и изрази с лек или дори с никакъв акцент, всички експерти са на мнение, че възрастен човек неможе да се научи да говори чужд език в ежедневието без да има акцент. Затова човек, чието обучение е насочено към изучавенето на текстова информация, често постига голям напредък в четенето на текст, но речта която използва в ежедневието е без промяна. От друга страна, човек чиито обучение е насочено към ситуации от ежедневието може да претърпи редукция на речта и да постигне добро звучене в ситуации от живота и ежедневието. Когато се избира преподавател за модифициране на акцента, трябва той да е на ясно с типа преподаване, който да използва.
Преподаване акцентно редуциране
Акцентната модификация се предлага от различни обучени езикови преподаватели, лингвисти и специалисти по обучение на английски като втори език. В САЩ, това е регламентирано от различни организации, включително и American Speech-Language-Hearing Association – ASHA (англ. – Американска асоциация на езиковата реч) and Voice & Speech Trainers Association – VASTA (Асоциацията на преподавателите по използване на речта). Преподаването по акцентно редуциране може да се извършва по много начини: на семинари, симпозиуми, класни стаи, чрез подходящ софтуер, онлайн, по телефона, чрез уеб камера, с книги и аудио записи.
Фокусът в тези обучения е насочен към обучение на учениците как да произнасят трудни звучи като ”th", "r", "l", и "w"; интонация, ударение и ритъм. Испанците и португалците, много често добавят /h/ пред гласната /ɪ/, като в “his” (англ. – той, негов) вместо “is”. Поради тази причина гласните звуци се включени в обучението по акцентно редуциране. Практическото обучение за гласната /ɪ/, по-често спелувана като “i”, става посредством изброяването и акцентирането на разликата при изговора на his като is, hit като it, hill като ill.
Ако не слагат задната част на езика си до небцето, азиатците (китайците и др.) могат да избегнат добавянето на /j/ пред /i/ , като например в изговора на “yin” вместо “in”(виж Hope, Donna (1999). American English Pronunciation: It's No Good Unless You're Understood. Cold Wind Press. p. 10. ISBN 1586310003. Други занятия, които предлагат преподавателите включват игри, задачи, и учебни тетрадки с които учениците да се упражняват върху учебния материал.
Дори и да се постигне тази редукция на акцента в процеса на обучение, някои лингвисти намират за грешно да се дават напразни надежди на учениците, че могат да се отърват от акцента си.
Професора по лингвистика в университета на Илинойс Денис Барон, смята че пълната елиминация на акцента е много трудна. Той твърди, че само смекчаването му отнема години интензивни занимания с хора, за които езикът е роден. Дори и така да е, щатския трудов закон, разпорежда възможност за работниците да правят избор относно работата си, свързан с акцента им, ако той има отражение върху работата им. Федералната комисия за равни права на работа всяка година получава оплаквания от хора, които се чувстват жертви на дескриминация на работното място, свързана с акцента.
Използайки този метод хората, които изучават втори език могат да променят речта си, към много по-близко звучене с акцента на определена група хора, като по този начин се улеснява комуникацията му с тях.
Видове акцентно редуциране
Съществуват два вида редуциране на акцента, които се преподават: обучение, насочено повече към телевизионните реклами, където е нужно хората да говорят по-обикновено и да звучат както говорят обикновените хора, дори и с лек акцент; другия вид обучение се употребява главно от бизнесмени и важни хора, и е насочено към минимизиране на акцента и употребата на неподходящи изрази в спонтанната реч. Важността на тези два вида е значителна, защото дори и някои възрастни да могат да употребяват някои заучени думи и изрази с лек или дори с никакъв акцент, всички експерти са на мнение, че възрастен човек неможе да се научи да говори чужд език в ежедневието без да има акцент. Затова човек, чието обучение е насочено към изучавенето на текстова информация, често постига голям напредък в четенето на текст, но речта която използва в ежедневието е без промяна. От друга страна, човек чиито обучение е насочено към ситуации от ежедневието може да претърпи редукция на речта и да постигне добро звучене в ситуации от живота и ежедневието. Когато се избира преподавател за модифициране на акцента, трябва той да е на ясно с типа преподаване, който да използва.
Преподаване акцентно редуциране
Акцентната модификация се предлага от различни обучени езикови преподаватели, лингвисти и специалисти по обучение на английски като втори език. В САЩ, това е регламентирано от различни организации, включително и American Speech-Language-Hearing Association – ASHA (англ. – Американска асоциация на езиковата реч) and Voice & Speech Trainers Association – VASTA (Асоциацията на преподавателите по използване на речта). Преподаването по акцентно редуциране може да се извършва по много начини: на семинари, симпозиуми, класни стаи, чрез подходящ софтуер, онлайн, по телефона, чрез уеб камера, с книги и аудио записи.
Фокусът в тези обучения е насочен към обучение на учениците как да произнасят трудни звучи като ”th", "r", "l", и "w"; интонация, ударение и ритъм. Испанците и португалците, много често добавят /h/ пред гласната /ɪ/, като в “his” (англ. – той, негов) вместо “is”. Поради тази причина гласните звуци се включени в обучението по акцентно редуциране. Практическото обучение за гласната /ɪ/, по-често спелувана като “i”, става посредством изброяването и акцентирането на разликата при изговора на his като is, hit като it, hill като ill.
Ако не слагат задната част на езика си до небцето, азиатците (китайците и др.) могат да избегнат добавянето на /j/ пред /i/ , като например в изговора на “yin” вместо “in”(виж Hope, Donna (1999). American English Pronunciation: It's No Good Unless You're Understood. Cold Wind Press. p. 10. ISBN 1586310003. Други занятия, които предлагат преподавателите включват игри, задачи, и учебни тетрадки с които учениците да се упражняват върху учебния материал.
Дори и да се постигне тази редукция на акцента в процеса на обучение, някои лингвисти намират за грешно да се дават напразни надежди на учениците, че могат да се отърват от акцента си.
Професора по лингвистика в университета на Илинойс Денис Барон, смята че пълната елиминация на акцента е много трудна. Той твърди, че само смекчаването му отнема години интензивни занимания с хора, за които езикът е роден. Дори и така да е, щатския трудов закон, разпорежда възможност за работниците да правят избор относно работата си, свързан с акцента им, ако той има отражение върху работата им. Федералната комисия за равни права на работа всяка година получава оплаквания от хора, които се чувстват жертви на дескриминация на работното място, свързана с акцента.
вторник, 16 юни 2009 г.
Задълбочено езиково обучение
Задълбочено езиково обучение
Езиковото задълбочаване е метод на обучение по втори език. За разлика от другите курсове за обучение, където езикът е просто учебен предмет, езиковото задълбочаване използва изучавания език като инструмент който завладява учениците и ги потапя в неговата същност.
Класните занимания, като математика, социални дейности, история, или извънкласните – готвене, и различни всекидневни задачи са включени в програмата за изучаване на втори език.
Днешните програми за езиково задълбочаване се базират на подобни програми стартирани за пръв път в Канада през 1960г. Тогава средния приход на англоговорящите семейства, стимулира експериментален проект за по-задълбочено изучаване на френски език. Програмата дава възможност на децата да се запознаят в подробности с културата и традициите на френскоговорящите канадци.
Обучаващите правят разлика между задълбоченото изучаване на езика и реалното потапяне в него. В първия случай група ученици изучават втория език задълбочено, използвайки програмата за задълбочено изучаване на чужд език. Във втория случай в класа има двама души, които изучават чужд език, който е майчин за останалите от класа, т.е. те са поставени в чуждоезична среда и само така научават езика.
Новата форма на езиково обучение наречена Интернационална езикова програма, разкрива нови възможности, като “потапя” обучаваните от различни страни в средата на езика, който изучават. Изцяло се пренебрегват стандартните аспекти в езиковото обучение то е с напълно практическа насоченост.
Поддръжниците на тази теория вярват, че изучаването на чужд език в страна, където той не се употребява не е ефективно и не дава нужните резултати.
Съдържание
• Видове
. възраст
. обхват
• Качество на метода
• Вижте още
• Литература
Видове
Много такива програми се появяват откакто стартира първата в Канада. Категорийте за задълбочено изучаване на чужд език могат да се категоризират в зависимост от възрастта на учениците и обхвата на програмата.
Възраст
• Ранно задълбочаване: когато при деца, изучаващи езика са на 5 или 6 години.
• Средно ниво: когато учениците са на възраст 9 – 10 години.
• Късно задълбочаване: при него учениците са на възраст между 11 – 14 години.
Обхват
• При пълното “потапяне” в езика, почти 100% от занятията се провеждат на чужд език. Предметите се преподават на него, и самото изучаване на езика е застъпeно в цялата програма на обучение. Целта е, ученикът да научи перфектно езика и да овладее предметите преподавани на този език, както и да разбира и уважава културата на другите. Този вид програми, обикновено е последователен, с постепенно натрупване на материала, продължителен, професионално ориентиран и представлява част от цяла образователна система. При този вид езиково обучение дори е възможно изучавания език да стане първи чужд език за ученика (такъв, който той владее в най-голяма степен).
• При частичното “потапяне”, около половината от часовете се преподават и изучават на чуждия език. Целта му е учениците да овладеят езика на високо ниво (дори и малко по-слабо от това на пълното “потапяне”), да изучат предметите преподавани на този език, и да развият у себе си разбиране и уважение към другите култури.
• При двойното “потапяне” се състои в изучаване на два или повече езика. Половината от класа говори перфектно един език, той е техен майчин език, а другата част владее друг език – техен майчин. Часовете се разделят на половина и се преподава и на двата езика. По този начин учениците се насърчават и си помагат един на друг и накрая овладяват и двата езика. Целите са подобни на тези на гореспоменатите програми. Също така съотношението между двете групи ученици може да има значение върху обучението.
• В задоволителното ниво на изучаване на чужд език в началните училища, около 50% от уроците се изучават на чуждия език, като през това време се учи и езика, като учебен предмет. Целите на тази програма са езика да се овладее на високо ниво в слушането, говоренето, четенето и писането. Да се използва като средство за възприемане на чуждоезични умения, и разбиране на чуждите култури.
• Понякога в задоволителното ниво на изучаване на чуждия език в началните училища, езика се учи в 15% от часовете, като едновременно с това се преподава и като предмет. Целите на тази програма са да се достигне добро овладяване на слушането и говоренето, както и да се развие уважение и разбиране на другите култури.
• В програмите за чуждоезиково обучение, чрез практическо приложение се прилагат чести сесии за кратък период от време и/или кратки и чести сесии през дълъг период от време. Часовете почти винаги се провеждат на първия език. Само от един до пет процента от часовете се състоят от примери на един или няколко езика, и/или изучаването на съответния език. Целите на тази програма са да се развие интереса към чуждите езици и събуждане на желание за изучаване на чуждия език в бъдеще. Да се научат основни думи, фрази, на един или няколко чужди езика, да се развие умение за слушане и разбиране, както и ясна представа за културата на другите народи. Обикновено тази програма не е продължителна.
Качество на метода
Бейкър открива, че повече от 1000 обучения са били извършени, използвайки точно този метод за задълбочено изучаване на езика в Канада. Тези обучения ни дават богата информация за ефективността на метода и основа за много проучвания.
• В ранното задълбочено чуждоезиково обучение учениците “изоставят” някои езикови части от своя език (четене, писане, пунктуация) за няколко години. Но след като овладеят тези умения на чуждия език, наваксват с тях на своя майчин.
• Този вид обучение няма никакви негативни последици върху майчиния език на учениците.
• Учениците достигат високо ниво в пасивното владеене на езика (слушане и четене) по втория чужд език до 11 годишна възраст.
• Учениците завършили ранното задълбочено езиково обучение са много по-успешни в упражненията за слушане и четене, отколкото учениците, обучени по метода на частичното или късното “потапяне” в езика.
• Програмите за задълбочено езиково обучение нямат никакви негативни ефекти върху познавателното развитие на учениците.
• В началото (в първите години) едноезичните ученици се справят по-добре в сферата на науката и математиката, но не след дълго учениците, които практикуват задълбочените чуждоезикови методи на обучение много бързо наваксват с тях и много често започват да работят по-добре от връстниците си.
Езиковото задълбочаване е метод на обучение по втори език. За разлика от другите курсове за обучение, където езикът е просто учебен предмет, езиковото задълбочаване използва изучавания език като инструмент който завладява учениците и ги потапя в неговата същност.
Класните занимания, като математика, социални дейности, история, или извънкласните – готвене, и различни всекидневни задачи са включени в програмата за изучаване на втори език.
Днешните програми за езиково задълбочаване се базират на подобни програми стартирани за пръв път в Канада през 1960г. Тогава средния приход на англоговорящите семейства, стимулира експериментален проект за по-задълбочено изучаване на френски език. Програмата дава възможност на децата да се запознаят в подробности с културата и традициите на френскоговорящите канадци.
Обучаващите правят разлика между задълбоченото изучаване на езика и реалното потапяне в него. В първия случай група ученици изучават втория език задълбочено, използвайки програмата за задълбочено изучаване на чужд език. Във втория случай в класа има двама души, които изучават чужд език, който е майчин за останалите от класа, т.е. те са поставени в чуждоезична среда и само така научават езика.
Новата форма на езиково обучение наречена Интернационална езикова програма, разкрива нови възможности, като “потапя” обучаваните от различни страни в средата на езика, който изучават. Изцяло се пренебрегват стандартните аспекти в езиковото обучение то е с напълно практическа насоченост.
Поддръжниците на тази теория вярват, че изучаването на чужд език в страна, където той не се употребява не е ефективно и не дава нужните резултати.
Съдържание
• Видове
. възраст
. обхват
• Качество на метода
• Вижте още
• Литература
Видове
Много такива програми се появяват откакто стартира първата в Канада. Категорийте за задълбочено изучаване на чужд език могат да се категоризират в зависимост от възрастта на учениците и обхвата на програмата.
Възраст
• Ранно задълбочаване: когато при деца, изучаващи езика са на 5 или 6 години.
• Средно ниво: когато учениците са на възраст 9 – 10 години.
• Късно задълбочаване: при него учениците са на възраст между 11 – 14 години.
Обхват
• При пълното “потапяне” в езика, почти 100% от занятията се провеждат на чужд език. Предметите се преподават на него, и самото изучаване на езика е застъпeно в цялата програма на обучение. Целта е, ученикът да научи перфектно езика и да овладее предметите преподавани на този език, както и да разбира и уважава културата на другите. Този вид програми, обикновено е последователен, с постепенно натрупване на материала, продължителен, професионално ориентиран и представлява част от цяла образователна система. При този вид езиково обучение дори е възможно изучавания език да стане първи чужд език за ученика (такъв, който той владее в най-голяма степен).
• При частичното “потапяне”, около половината от часовете се преподават и изучават на чуждия език. Целта му е учениците да овладеят езика на високо ниво (дори и малко по-слабо от това на пълното “потапяне”), да изучат предметите преподавани на този език, и да развият у себе си разбиране и уважение към другите култури.
• При двойното “потапяне” се състои в изучаване на два или повече езика. Половината от класа говори перфектно един език, той е техен майчин език, а другата част владее друг език – техен майчин. Часовете се разделят на половина и се преподава и на двата езика. По този начин учениците се насърчават и си помагат един на друг и накрая овладяват и двата езика. Целите са подобни на тези на гореспоменатите програми. Също така съотношението между двете групи ученици може да има значение върху обучението.
• В задоволителното ниво на изучаване на чужд език в началните училища, около 50% от уроците се изучават на чуждия език, като през това време се учи и езика, като учебен предмет. Целите на тази програма са езика да се овладее на високо ниво в слушането, говоренето, четенето и писането. Да се използва като средство за възприемане на чуждоезични умения, и разбиране на чуждите култури.
• Понякога в задоволителното ниво на изучаване на чуждия език в началните училища, езика се учи в 15% от часовете, като едновременно с това се преподава и като предмет. Целите на тази програма са да се достигне добро овладяване на слушането и говоренето, както и да се развие уважение и разбиране на другите култури.
• В програмите за чуждоезиково обучение, чрез практическо приложение се прилагат чести сесии за кратък период от време и/или кратки и чести сесии през дълъг период от време. Часовете почти винаги се провеждат на първия език. Само от един до пет процента от часовете се състоят от примери на един или няколко езика, и/или изучаването на съответния език. Целите на тази програма са да се развие интереса към чуждите езици и събуждане на желание за изучаване на чуждия език в бъдеще. Да се научат основни думи, фрази, на един или няколко чужди езика, да се развие умение за слушане и разбиране, както и ясна представа за културата на другите народи. Обикновено тази програма не е продължителна.
Качество на метода
Бейкър открива, че повече от 1000 обучения са били извършени, използвайки точно този метод за задълбочено изучаване на езика в Канада. Тези обучения ни дават богата информация за ефективността на метода и основа за много проучвания.
• В ранното задълбочено чуждоезиково обучение учениците “изоставят” някои езикови части от своя език (четене, писане, пунктуация) за няколко години. Но след като овладеят тези умения на чуждия език, наваксват с тях на своя майчин.
• Този вид обучение няма никакви негативни последици върху майчиния език на учениците.
• Учениците достигат високо ниво в пасивното владеене на езика (слушане и четене) по втория чужд език до 11 годишна възраст.
• Учениците завършили ранното задълбочено езиково обучение са много по-успешни в упражненията за слушане и четене, отколкото учениците, обучени по метода на частичното или късното “потапяне” в езика.
• Програмите за задълбочено езиково обучение нямат никакви негативни ефекти върху познавателното развитие на учениците.
• В началото (в първите години) едноезичните ученици се справят по-добре в сферата на науката и математиката, но не след дълго учениците, които практикуват задълбочените чуждоезикови методи на обучение много бързо наваксват с тях и много често започват да работят по-добре от връстниците си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)