Образованието, можем ли без него

Образованието съществува още с появата на първите хора. То олицетворява нуждата на човека да се учи и да се развива. То помага на хората да се извисят личностно и професионално. Но дали образованието е инвестиция, която ни помага в живота или е загуба на време?

Някои хора виждат смисъл в образованието, като най-важна цел, движеща развитието и прогреса, а други – безсмислена загуба на време. Но не бива да забравяме, че образованието стои зад всички човешки научни постижения, и това го прави най-висша ценност и необходимост, към която всеки трябва да се стреми.

В далечното минало то е било нещо, трудно достъпно и лукс, който са можели да си позволят само заможните хора. Всички важни за историята и развитието на човечеството личности, са били образовани хора с изградени ценности.

Образования човек има богата обща култура, не се поддава лесно на манипулации, отстоява позициите си и се бори да се докаже като личност пред света и пред себе си.
Ето че стигнахме до възловия момент: какъв е автентичния смисъл на образованието? В съвременния свят образованието в още по-голяма степен и още по-ясно трябва да стои до основната си мисия: да подпомага раждането на самостоятелно мислещата, суверенна човешка личност, която уверено преодолява трудностите по пътя на своята себереализация и себедоказване.

Именно образованието е това, което спомага изграждането на личността, съпротивата срещу безличието, порива към свобода, устрема към индивидуалност и свобода. Училището трябва да е пространството на свободата и на свободния избор, в което младият човек се чувства насърчен да работи върху своята личност, върху самостоятелността си, в което той чувства и сам поема върху плещите си тежестите на свободата, на отговорността за собствения живот.

В днешно време, обаче, образованието сякаш губи силата, която е притежавало преди. Много хора решават, че то е нещо ненужно, след като ниско образовани, или изобщо необразовани хора заемат високи постове в обществото и живеят добре. Самата институция на образованието, като такова сякаш не се лансира достатъчно.

Хубавото е, че напоследък все повече се забелязва стремеж и жажда в младите поколения да учат и да знаят.

С навлизането на новите технологии самия процес на учене става много по-лесен и интересен. Интернет ни дава широкоспектърна информация за всичко в заобикалящия ни свят и неограничени възможности в контактите си с хората, а дори и в обучението.
Вече е много по-лесно да се учиш, докато се забавляваш и да получаваш нужната информация.

В крайна сметка образованието, не е нещо без което можем. То е необходимост, нещо съществено важно за нашето развитие. До къде би стигнало човечеството, ако спрем да се учим? Определено до никъде. Всичко, което е част от нашето ежедневие, всяко нещо, което използваме всеки ден е резултат от дългогодишни проучвания и изследвания на света около нас.

Желанието за знания, е вродено у хората. То е любопитството, което ни подтиква да се интересуваме от нещо, да го изучаваме и да използваме натрупаните знания в живота си занапред.

Младите хора трябва да знаят, че историята се пише тук и сега и, че бъдещето ни зависи изцяло от самите нас. Трябва да вярваме, че можем да постигнем “недостижимото”, защото всяко нещо в ежедневието ни, колкото и сложно да е то, е направено от човек, като нас, който е учил и е работил за да го постигне.

Определено, образованието е нещо, без което неможем и, без което не бихме могли да живеем и да се развиваме, като пълноценни личности. Напред, науката е слънце!!!