Немският език в Европа

Немскоговорящите страни членки на Европейския съюз (включително Хърватия, Швейцария, Турция и някои по-малки държави членки). Немският език (като официален, или не толкова официален език) се говори в немалко страни в западна е централна Европа (т. нар. Deutscher Sprachraum). Държавите в тези райони често пъти са наричани немскоговорящи страни, немскоговоряща зона и респективно немскоговоряща Европа (тук не се включват презокеанските територии, които говорят немски език). Заедно с англоговорящата част от Европа, скандинавските и датските страни, немскоговорящата част от Европа формират една германска европа.

Германският език е роден език за около 90-95 милиона души в Европа (по данни от 2004г.), или 13,3% от всички европейци, се класира на второ място за най-говорен роден език в Европа след руския, и преди френския (66.5 милиона френскоговорящи) и английския (64,2 милиона англоговорящи през 2004).

Европейските страни, в които най-много се употребява немския език са: Германия (95%, 78.3 милиона), Австрия (89%, 7.4 милиона), Швейцария (64%, 4.6 милиона), Люксембург (0.48 милиона) и Лихтенщайн (0.03 милиона).

Официални членове на немското езиково семейство
Австрия, Германия, Швейцария

DACH
D-A-CH или DACH е акроним, който се използва за представянето на доминиращите части на немскоговорящия регион. Буквите в тази абревиатура са взаимствани от официалните съкращения в свидетелствата за правоуправление на МПС за страните:

Германия (D за Deutschland)
Австрия
Швейцария (СН от Confoederatio Helvetica)
"Dach" също така е и немската дума за „покрив” и се използва от лингвистите под термина Dachsprache (от рода на немския език), където връзката със стандартния немски е спорна заради някои негови диалекти, особено в Швейцария и Австрия.

Понякога този термин се разширява до D-A-CH-Li, включвайки последните две букви от Лихтенщайн, който също попада в тази група.

DACH също така е и името на т. нар. Interreg IIIA проект, който има за цел размиването на езиковите граници в тези страни.

Официален статус
Официално езиково мнозинство
Отчасти официално езиково малцинство
Без официален статус

Лихтенщайн
**Дания – главно в Шлесвиг-Холстейн

Трентино – Алто адиге в Италия

**Чехия

Унгария (Danube Swabians)
Румъния (Трансилвания и Банат Свабианс)

*Германия (в допълнение със Sorbian, Frisian, и Danish)

Австрия (в допълнение със словенски, хърватски, и унгарски)
Люксембург (в допълнение с френски и люксембургски, като втория се определя като силен немски диалект)

Немският е официален език за:
Лихтенщайн
Немският е един от главните езици в страните:
Германия (освен местните Sorbian, Frisian, и Danish)
Австрия (освен местните словенски, хърватски и унгарски)
Люксембург (освен френски и люксембургски, като втория се определя като силен немски диалект)
Швейцария (освен френския, италианския и румънски)
Немският е второстепенен в страни като:
Белгия (в допълнение с датски и френски)
Немският е с от части официален статус в страните:
Немският се определя за малцинствен език в страните:
Чехия
Унгария (Danube Swabians)
Румъния (Transylvania и Banat Swabians)

Немскоговорящи малцинства без официалент статус
Основни статии: немският като малцинствен език и немската миграция
Голям брой немскоговорящи малцинства, без официален статус:
Полша (особено в Opole Voivodeship)
Франция (Alsace и Lorraine)
Италия Südtirol
Латвия
Естония
Русия
Сърбия (най-вече Vojvodina)
Босна и Херцеговина
Немскоговорящи малцинства, без официален статус:
Литва
Хърватия
Словакия
Словения
Украйна
В следствие от туризма и задомените пришълци в някои райони около Средиземно море (като Балеарските острови) имат малки немскоговорящи общества.

Немският като чужд език
Веднъж станал lingua franca (универсален език) в централна, източна и южна Европа, остава един от най-популярните чужди езици в Европа. 32% от гражданите на Европейския съюз – 15 държави членки твърдят, че могат да комуникират на немски език (като роден или като втори език)
Всичко това е придружено с широкото разпространение на немска телевизия по кабел или сателит. Владеенето на немски език е на най-високо ниво в Нидерландия и Дания, където коренните жители говорят език много близък до немския, като по този начин за тях е много по-лесно да научат немския език. По същия начин стоят нещата и в Словения, поради вековните политически и културни взаимоотношения с немскоговорящи райони. Тези фактори са предпоставка за лесното развитие и познания на немския език и в страни като Швеция, Белгия, (подобни коренни езици) Чехия, Словакия, Унгария, Полша и Хърватия (исторически взаимоотношения).

Немският е третият най-преподаван чужд език в света, включително и в САЩ, а в Европа е вторият най-говорен чужд език. Той е един от официалните езици в Европейския съюз и един от трите работни езици на европейската комисия, наред с английския и френския.

Изучаването на немски език като чужд се разработва и промотира от Института Гьоте, чиято главна задача е разпространението на немския език по целия свят. С този институт работи и немската рекламна агенция Deutsche Welle, която предлага много и разнообразни онлайн курсове по немски език.

Култура
Повече информация: немска езикова култура
Немскоговорящи личности включително композитори (Бах, Моцарт, Бетховен, Менделсон, Малер и Шьонберг), лирическа поезия и литература (Валтер, Гьоте, Братя Грим, Шилер, Хайне, Брехт или Томас Ман), научна философия (Алберт Магнус, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Хайдигер, Витгенщайн, Адорно).

Тези култури са доста различни, като резултат от разнообразната история на немскоговорящия народ. Немскоговорящия свят се състои от независими региони (Лихтенщайн), от по-големи конфедерации (като Римската империя, Прусия и др. ), политически убединения (като Бохемия) или политически щати (Германия, Австрия и др. )

Немският език, станал веднъж универсален използван език в централна, источна и южна Европа, остава един от най-популярните чужди езици, предподавани по цял свят и в Европа той е втория по популярност след английския.